Една екскурзия в бивша Югославия - от Скопие - столицата на днешна Македония, през Белград - столицата на съвременна Сърбия до Загреб и Любляна, съответно столици на Хърватия и Словения. Пътувал съм с рейс и лека кола и съм доволен от видяното. Независимо, че изживяха военни сътресения, в много отношения те са по-добре от нас. Защо вече македонци и сърби не пазаруват от нас? Отговорът е категоричен - високите цени на всичко, независимо, че пенсите у нас са 4-5 пъти по-ниски от техните и милиони пенсинори у нас са обречени на бавна смърт - лишени от най-необходимото. ... Какво знаем и какво може да се види в Скопие:

Скопие е красиво разположен по двата бряга на преминаващата река Вардар. Нейната неголяма долина позволява разрастването на града само на запад и на изток, където започва Скопското поле. Градът попада и във Вардарската разломна зона, където сеизмичната активност е значителна. В западната част на града преминават още две реки, които се вливат във Вардар - Лепенец, която е ляв приток и Треска - десен приток. Днес в Скопие живеят около 600 000 души.

За първи път историческите източници споменават за населено място в района на днешно Скопие около 3 век преди н.е., когато е съществувало античното селище Скупи. През 164 г. пр.н.е. е завладян от Рим и става главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. През 84 или 85 г. от новата ера император Домициан основава колонията Флавия Аелия Скупи, прераснала впоследствие в голям град.

Още от древни времена Скопие е важен транспортен пункт на пътища, свързващи Северозападните Балкани и Централна Европа с Беломорското крайбрежие и пристанището на Солун (Гърция) и на тези ,свързващи Черноморското крайбрежие с Адриатика.

 

В Античността селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. Античният град е разрушен през 518 г. от земетресение. Император Юстиниан I възстановява града и го включва към архиепископията Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската българска архиепископия. През зимата на 593-594 г. той е отново разрушен, но този път от славяните.

През 9-10 в. Скопие е част от Първото българско царство. През 980 г. Роман е обявен за цар на България, като за място на своята резиденция той избира именно Скопие. Градът остава столица на страната  до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. В средата на 13 век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който е български цар от 1257 г. до 1277 г. От края на 13 в. Скопие е в състава на Сърбия. По време на сръбския цар Стефан Душан Скопие е обявен за столица на Сръбското царство (1331-1355).

На 19 януари 1392 г. градът е завзет от османците, предвождани от Евренос бей и получава името Юскюб. Скопие остава във владение на турците до 1912 г. По време на Възраждането българската общност в Скопие е сред най-будните в цяла България. Българите в града са сред първите, които се противопоставят яростно на Цариградската патриаршия и издигат въпроса за собствени училища, в които да се преподава на родния български език, a още през 1833 г. Скопие и Самоков са първите градове, поставили искане да имат свещеници българи. В края на 19 век град Скопие е третото по значение стопанско и административно средище в тогавашна Македония, след Солун и Битоля.

От 1913 г. Скопие влиза в състава на Сръбското кралство, което след 1918 г. се трансформира в Кралството на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. е в състава на Югославия. Като част от България Скопие съществува между октомври 1915 до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г.

 

Град Скопие през последните години върви по стъпките на модерен развиващ се европейски град. Като столица на Македония той има множество архитектурни и исторически паметници, които са доста интересни за туристически обиколки. Сред най-главните забележителности на града е каменния мост в Скопие, който се намира в централната зона на Скопие и свързва стария с новия град. Смята се, че мостът датира от 6 в. – след катастрофалното земетресение от 518 г. и е построен от император Юстиниан I. Сред интересните забележителности в района на Скопие е Милениум кръст, който е построен по повод на 2000 г. християнство по света. Този кръст е висок 66 м и е разположен на върха на планината Водно, която е южно от Скопие.

Над Скопие се издига високия рид Градище, където може да видите средновековната крепост Скопското кале. Крепостта, е имала изключително важно стратегическо значение през античността, а така, както се е запазила се до наши дни, е изградена през 6 в. по времето на Византийската империя. Изградена е от каменни зидове с дължина от 121 метра. Според археолозите, каменните блокове, от които е изградена твърдината, са взети от разрушения античен град Скупи.

В стария център на Скопие се намира реставрираната Стара скопска чаршия от османско време. Не пропускайте да разгледате и църква Св. Пантелеймон в Нерези от 1164 г. и нейните невероятни средновековни стенописи.

До Белград продължихме по хубава магистрала и се озовахме в града, когато белградчани вече пиеха своето кафе.

Белград (Београд) е столица на Сърбия. Разположен е върху склоновете на Шумадийските възвишения, спускащи се на запад към Панонската низина, към реките Дунав и Сава там, където двете реки се съединяват в общ път към Черно море. Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун.
В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират "спалните" райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.
Първото селище на територията на днешен Белград се е наричало Сингидунум, по името на местното племе. При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавни с цвят. Цветът за Запад е бил белият цвят и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.
След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на Сърбия през 13 век, а за пръв път става сръбска столица при деспот Стефан Лазаревич (1403 - 1427 г.). Белград е превзет от османските турци в средата на 16 век. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград и в него се премества столицата на Княжество Сърбия, намирала се преди това в Крагуевац. След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.
Белград е един от най-старите градове на Балканите. През III век преди Христа на мястото на днешния град (Квартал Стари град) келтското племе скордисци основало селището Сингидунум. Това име има две тълкувания. И в двата случая "дунум" означава град, а "синга" - вода, или идва от името на келтския вожд Синга.
През първи век преди Христа Сингидунум става римски град и крепостен възел на военни пътища към Византия, Панония, Дакия, Тракия. Прицел на много набези, той неведнъж е бил разрушаван до основи. Особено тежко пострадал при нашествието на хуните, водени от Атила през 535 г.. Наскоро след това влиза в пределите на Византия (Източна римска империя). Император Юлиан го възстановил. Българите го отнемат от аварите и го владеят през IX и X век. Те му дават името Белград, което се обяснява с белотата на варовиците, от които е била построена крепостта. За пръв път Белград фигурира в едно писмо от 16 април 878 г. от папа Йоан Осми до българския хан Борис за замяната на белградския християнски епископ Сергей. По-късно това име се среща във вариантите Алба Грека, Грихиш Вайсенбург, Нандор Фехервар и Надор Алба.
Дълго време владян от византийци, българи, унгарци, турци, разрушаван и изгарян, Белград подобно на птицата Феникс израствал от пепелищата. В житието на Климент Охридски от 885 г. Белград е наречен "най-известният град на Дунав". Арабският археолог и картограф Идриси пише през 1154 г. "Белградчук е хубаво поселение и оживено градче с много църкви."
През 1284 г. Белград става сръбски. Унгарският крал Ладислав Четвърти дава града на своя сръбски васал и зет Драгостин. Голям разцвет градът достига по време на сръбския крал Стефан Душан (1331-1335 г.), когато станал столица на Сърбия. През 1427 г. е завладян отново от маджарите и става погранична крепост на Унгария. През 1521 г. турците, водени от Сюлейман Втори, го завладяват и укрепяват. От него те насочват ударите си към Унгария и Австрия. Тогава Белград става военно-административен и търговски център на Турската империя. През XVII и XVIII век на три пъти за кратко време е завладяван от австрийците.
През 1804 г. избухва първото сръбско въстание, ръководено от Карагеорги Петрович (Караджорджевич). Чак през 1862 г. Белград е освободен след бунт, повод за който е убийството на сръбския юноша Васа Черапич от турците при Чучурчешме в Белград. Градът става столица на Сръбското княжество, но в 1867 г. турците задържали крепостта Калемегдан със своя гарнизон. С предаването на ключа на крепостта на княз Михаил Обренович окончателно бил сложен край на 346-годишното османско господство. През Първата световна война Белград попада в ръцете на австрийците.
През 1884 г. са построени първата жп линия Белград - Ниш и мостът на река Сава.

Калемегдан е свързан с революционните борби на българите, участвали в Първата и Втората Белградска легия. През 1862 г. Г. С. Раковски организирал първата легия. За неин знаменосец бил избран Васил Иванов Кунчев, който след лъвският си скок над рова при Стамбул капия, получил прозвището Левски. Край една от стените на този белградски "Кремъл" са погребани видни югославяни като Иво Лола Рибар, Иван Милотинович, Джуре Джакович, Моше Пияде и др.
В района на Калемегдан са зоологическата градина, фонтанът с фигурата "Борба", дело на Симеон Роксандрович, скулптурите "Партизанинът и децата", "Умореният борец", Байръклъ джамия от 1690 г. Тя носи това име защото с байряк на минарето се давал сигнал на другите джамии да започват молитва.
По булевард "Княз Милош" се достига до живописния парк Топчидер. До огромен чинар е бившата лятна резиденция на Милош Обренович. Тази красива, в сръбски национален стил, сграда е превърната в музей. Близо до Топчидер е горският парк Кошутняк. В един изложбен павилион са подредени кукли в национални носии от различни части на света. В красивата местност Дедине се намира друг бивш кралски дворец, построен също в сръбски национален стил.
На 20 км от Белград е прочутият хълм Авала, висок 511 м. Тук през 1442 г., върху останките от крепостта Жрнов, турците водени от Ходи паша, издигнали крепостта Авала, името на която в превод значи "обезпокоявам". Целта на крепостта е била не да се напада, а да се безпокои владеният тогава от унгарците Белград. Многобройни стъпала на хълма Авала отвеждат посетителите до Паметника на незнайния воин. Четири фигури на жени - кариатиди, символизиращи югославските народи, подпират с главите си похлупака на античен саркофаг. Паметникът е висок 14.5 м, направен от чер ябланички шлифован гранит. Построен е през 1934 г. от бележития скулптор Иван Местрович. Като прототип на една от фигурите - далматинката - е послужила майката на скулптора.
На Авала е телевизионната кула, висока 120 м. От ресторанта на кулата се открива панорама към Белград и околностите му.

Военният музей (Војни музеј) е основан през 1878г. Той съдържа над 3000 древни и модерни експоната. В тях са включени римски мечове и шлемове, гръцки ками и шлемове, сръбски шитове и оръжия на рицари, а също и западни средновековни оръжия. Има разбира се и модерни оръжия и екипировка. Вътре в сградата експонатите в музея са разположени в един коридор като са подредени по хронологичен ред. На всеки ескпонат има етикет на сръбски на кирилица и латиница, а също на английски. Военният музей се намира в историческата крепост Калемегдан., разположена там където се сливат реките Сава и Дунав.

                               Важна информация:

Население : 779 145 жиители
Валута: Хърватска куна
Спешен телефон:
Полиция 92
Бърза помощ 94
Пожарна 93
Пътна помощ 987

Поща
Пощенски офиси могат да бъдат намерени из целия град. Една от тях е разположена на Jurisiceva 13.
Работно време: понеделник - петък: 7:00-21:00; събота: 8:00-15:00
Тел: +385 (0)1 4811090
Код на страната: +385
Код на областта: 01
За спешни случаи, международният номер: 112
Сигурност
Престъпността в Загреб е с относително ниски стойности, въпреки че напоследък се говори, че кражбите на коли са зачестили. Напълно сигурно е да ползвате транспорта  през нощта, както и да се разхождате из по-високо населените райони.  Полицейското присъствие по улиците на града е невидимо, така че рядко ще виждате униформени, но те все пак са там. Вземете предпазни мерки като във всеки друг голям град.
Тоалетни
В Загреб няма обществени тоалетни из града. От друга страна обаче тоалетните по ресторантите, магазините и хотелите са добре поддържани и обикновено не е нужно да сте клиент, за да ги ползвате.
Работно време

С население около 280 хиляди жители, това е основният културен, административен, икономически, образователен и финансов център на страната. Любляна е разположена в централната част на Словения. Селище е съществувало на територията на днешния град от преди две хиляди години. Около 50 г.пр.н.е. римляните установяват военен лагер, прераснал в селище, наречено Емона. В последствие това селище е превземано и опожарявано от хуни, остготи и ломбарди. По-късно е под зависимостта й на франки, бохеми и маджари. В 1220 година получава статут на град и правото на своя парична единица.

Другите важни събития в историята на словенската столица включват две разрушителни земетресения съответно от 1511 и 1895 година, които налагат значителни архитектурни преустройства, окупация от Наполеоновите войски в периода 1809-1813 година и други. В края на Първата световна война австрийското господство е ликвидирано и градът, както и страната, стават част от южнославянска федерация, просъществувала до 1991 година, когато Словения става независима държава, а за нейна столица е определена тъкмо Любляна. Различните исторически събития и времена са оставили отпечатък върху културното и историческото наследство на града.

Основните забележителности на Любляна включват църквата „Света Троица” в бароков стил от 18-и век, културният и конгресният център Цанкарев дом, катедралата „Свети Николай”, която е и единствената катедрала в града,  римската католическа църква „Свети Петър” в необароков стил, францисканската църква от 17-и век в стил ранен барок, мостът Змейски над река Любляница, построен в началото на миналия век, сградата на националната библиотека, сградата на националната галерия от началото на изминалото столетие, централният площад Прешерен, сградата на общината, Люблянският замък – преди укрепление, съществуващо най-рано от 12-и век, в сегашният си вид е от края на 15-и век, паркът Тиволи – най-големият в града с много разнообразие от дървета, растения и фауна.

Сред другите забележителности се нареждат музей за модерно изкуство, словенският исторически музей, словенският етнографски музей, зоологическата градина и много други. Любляна е относително малка, но жизнерадостна и гостоприемна столица на страна с висок жизнен стандарт и интересно наследство от миналото с традиции на латинската, германската и славянската култури, които си дават среща именно тук.