Прочетен: 8323 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2011 11:01
Възхитен съм от всичко, което видях, но с думи не може да се опише. Трябва да се види" - споделя Владимир Григоров от с. Николичевци, К-ско. Това е човекът с много професии: минен инженер, отличен математик, за който и сега решаването на тройни интеграли е детска играчка, изобретател, голям мечтател и пътешественик.
Ето снимки и информация за местата, които е посетил в съседна Турция.
ОДРИН
Ето и една интересна статия за гр. Одрин:
Одрин е малко по-далеч отколкото София от Пловдив. Цената на еднодневна екскурзия до там е 20лв. – пак колкото отиване и връщане София-Пловдив. Наистина е близо – по баирите нашите gsm оператори имат обхват, а левовете се приемат почти навсякъде. Физиономиите на хората са познати, но израженията – не. Няма я тази депресия и отчаяние, което се вижда унас. Хареса ми ритъма на града – хората или заето бързат, или са се седнали някъде в пълно съзерцателно спокойствие. На няколко места видях помещения с маси и столове, където се събират възрастни и млади, за да почетат малко вестници, да поприказват или просто да си постоят. Нещо като нашите клубове на пенсионера, но по-развити и определено по-посещавани.
Първото, което ми направи впечатление, е лика на Мустафа Кемал – Ататюрк. Той е наистина навсякъде: на всички купюри банкноти, пред правителствени сгради, училища, магазини, гаражи и просто ей така. Знамето им не е на толкова места, колкото портрета на Ататюрк. Имам чувството, че той е заменил религиозността с култ към своята личност и го е направил толкова успешно, че всичко още продължава. Ще трябва да прочета повече за него, защото наистина изглежда е направил нещо невероятно.
Първо бяхме до мемориала на Шукри паша – защитникът на Одрин. В битката за Одрин през Балканската война той е отбранявал града, докато нашите са ги замервали отгоре с гранати, а е герой защото се е предал навреме, за да запази града, след изненадващата нощна атака на ген. Иванов. Не след дълго е влязъл без бой в него, след като сме се изтеглили, за да воюваме с досегашните ни съюзници в Междусъюзническата война. Както и да е – направили са му чуден мемориал, който се подържа изряден от армията. Там армията е една съвсем по-различна от нашата изтормозена институция, но това една друга тема.
Малко по-долу от Одрин е триречието, където се сливат Тунджа, Арда и Марица. Хората изкарвали по две реколти там и нищо чудно, че и ние ядем от техните зеленчуци. Хората хвърчаха с едни трактори и ремаркета и на пазара се виждаше, че наистина това вече е границата на ориента. Ориент или не, но борсата им и покрития пазар в Одрин бяха значително по-чисти от нашите улици. Иначе гледката на пазара е феерична – цветни гащи летят из въздуха, продавачи се качили на масите си и размятат платове и пердета, жени се ровят в шарени дрешки, майстори пекат чудни кори за баница и продават сладки. И много викане на всичкото това. Всеки кани, предлага, пазари се.
Най-вълшебното нещо в Одрин е Селями джамия. Наистина нещо невероятно! Да описвам, че е най-голямата джамия незнам къде си, че покритата ѝ площ е колкото площад „Народно събрание„ или за нейните 999 прозореца няма смисъл, защото трябва да се видим наживо, а и колко точно е голяма не е най-важното. На мен ми беше най-интересно самото усещане за мюсюлмански храм. В джамията се гонеха малки деца, момичета си учеха или говореха по телефона, хора просто си стояха седнали на пода и си мислеха за някакви си техни неща. Когато почна молитвата децата се успокоиха, а аз отидох максималко назад (на една линия с певците – една линия пред жените) да погледам молитвата и да послушам пенията. След Одрин се отправихме и пресякохме с ферибот Дарданелите.
Дарданелите е пролив, който свързва Егейско с Мрамарно море с дължина 61 км. и широчина от 1,2 до 6 км. Ние го пресякохме за около 30 мин. при гр. Чанаккале.
След Дарданелите се отправихме по добре асфалтирани пътища към гр. Измир.
ИЗМИР
Измир е град в Турция. Намира се на запад, на брега на Егейско море. Измир е третият по големина град в Турция. Градът е основан през третото хилядолетие пр. Хр. Тук е роден Омир, един от най-важните поети на нашата история. По това време градът се е казвал Смирна. Тя е построена през 1901 година в края на османската епоха като подарък за султана . Също така интересен е Bunkhouse Османската Kizlaragasi - хан от 18 век като типичен пример на Османската архитектура.Тук има джамии от 16-ия и 17 век. В момента в Измир живеят повече от 2,7 милиона души ..
В близос до Измир и около него се намират редица интересни туристически обекти. Това са например: Кушадасъ отдалечен на около 63 км., Celsova Библиотека отдалечен на около 56 км., Artemidin Temple отдалечен на около 56 км., Efesos отдалечен на около 56 км., Selcuk отдалечен на около 56 км., Adaland Аква Парк отдалечен на около 57 км., Рай плаж отдалечен на около 74 км., Дълъг Плаж Kusadasi отдалечен на около 71 км., Плаж Agios Isidoros отдалечен на около 89 км.
След Измир се отправихме към един от най-красивите курорти на Турция - Кушадасъ за активна почивка от 3 дни. Разстоянието от София до Кушадасъ е приблизително 1000 км.
КУШАДАСЪ
|
Полезна информация КУШАДАСЪ - в превод „Птичия остров" е един от най-известните курорти в Турция и тук всяко лято гъмжи от поклонниците на морето, слънцето и историята. В многобройните ресторантчета ще се насладите на богатство от морски специалитети, местни и интернационални ястия; в баровете, джаз-клубовете, дискотеките, игралните салони и вариетета ще прекарате приятни вечери. Кушадасъ предлага перфектна смесица от източен мистицизъм и западни технологии. Това е една от причините Кушадасъ да е пазарен рай и пазаруването да е една от основните атракции за туристите. Пазаруването тук не е само обиколка на дюкянчетата и сергиите. Ще имате удоволствието с усмивка да спорите по цените с продавачите на различни езици. Работното време нормално е от 9 часа сутринта до 12 часа през ноща седем дни в седмицата. Кушадасъ се намира на 70 км от летището на гр. Измир и е свързано с автомагистрала, по която ще достигнете до Вашия хотел за около 45 - 50 мин. |
Памуккале – замък, бял като памук Памуккале е известно турско курортно градче във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км. северно от град Денизли, но също така и е един от най-забележителните природни феномени на Турция.
Белотата и формата на скалните образувания, простиращи се на около 3000м, им придават вид, сякаш са направени от памук. От тук идва и името на природния феномен – Памуккале или Замък от памук.
Историята и природата на Памуккале привличат хиляди туристи от цял свят с еднаква сила - не може да се кaжe дали посетителите идват тук, впечатлени от природните красоти или от загадъчните археологически останки на античния град Хиераполис.
Асфалтов път от град Денизли, минаващ през гъста гора, води направо към Памуккале. Изведнъж пред погледа, подобно на пухкави облаци, се възправят белоснежни скални грамади - като в приказките. В причудливо образувалите се каменни чаши по върховете им сияят малки кладенчета, а водата от тях се стича грациозно по скалните стъпала като шампанско. Контрастиращи на искрящото бяло, изумрудено-зелените долини, простиращи се в подножието на каменните изваяния, създават още по-феерична атмосфера.
Горещите извори на Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 35 градуса излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете. С течение на времето скалите са все повече и повече от натрупания под въздействието на течащата 35-градусова вода варовик.
Изворите на Памуккале са изключително лечебни - историята е запазила свидетелства, че много императори (а днес и много известни личности) посещавали този район, за да лекуват с целебните води нарушения на сърдечно-съдовата дейност, хипертонии, нервни болести, ревматизъм, кожни заболявания, рахит, паралич и заболявания на стомашно-чревния тракт.
Известна е и легендата за една девойка, която проклела съдбата за това, че не се е родила красива, и се хвърлила от скалите на Памуккале. Но като паднала във водата, тя тутакси била спасена от млад ловец, син на покровителя на Денизли, който се влюбил в нея от пръв поглед и я взел за жена. Целебните води на Памуккале били преобразили лицето на момичето и от грозно патенце тя се превърнала в красив лебед.
В непосредствена близост до Памуккале се намира древния град Хиераполис, който е с огромно историческо значение. Останките от различни исторически периоди и култури го превръщат във важен археологичекски център. Най-забележителните останки от сгради в него са Театъра, Храма на Аполон, Римските бани, Некропола и различни саркофази.
Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния му период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера, в епохата на Нерон, Хиераполис бил разтърсен от две огромни земетресения, които буквално го изтрили от лицето на земята, след което той отново бил възроден.
Блестящикономически разцвет на града през столетията достигнал своя връх по византийско време, когато селището било провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия. Днес археологическите разкопки разкриват много от тайните на античния Хиераполис - храмът на Аполон и театърът не престават да очароват туристите.
Най-почитаният бог в Хиераполис бил Аполон. Храмът му бил построен през III в. от н. е. върху пещера, пълна с отровния газ плутоний (наречен на името на бог Плутон). В миналото пещерата била място за изпитание на монасите, които идвали тук, вземайки със себе си животни, които умирали, а божиите наместници, едва дишайки, оставали живи, доказвайки своето превъзходство над останалите смъртни.
Развалините в южната част на града, които днес функционират като музей, в миналото са представлявали къпални. В басейна с лековита минерална вода, в който се е къпела и самата Клеопатра, днес плават останки от древния Хиераполис - невероятна атракция за туристите.
Хиераполис - Памуккале е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. От Кушадасъ се отправихме към Мармарис - още един от красивите турски курорти, но по-скъп от Кушадасъ.
МАРМАРИС
Мармарис (Marmaris) е важен пристанищен град в югозападната част на Турция и туристическа дестинация на брега на Средиземно море и се намира във виалета Мугла.
Основният поминък на местното население в района е туризма.
Преди няколко десетилетия Мармарис е било малко риболовно селце, а в наши дни е един туристически град с налеселение над 30 000 души, като по време на туристическия сезон достига над 500 000 , а потокът от хора достига критични нива.
Мармарис е и основен център за ветроходство, притежаващ две големи и няколко по-малки пристанища. Града е популярно място за зимуване на стотици пътуващи яхти и лодки от цяла Турция. Има редовни фериботни превози до намиращия се близо гръцки остров Родос, а големите круизни кораби акостират ежеседмично в пристанището.
Климата на района е средиземноморски и се характеризира с горещо и влажно лято (температурите понякога достигат над 40 °) и дъждовна зима.
Мармарис притежава уникален чар благодарение на изключителните си природни красоти (зелени планини, чисти плажове, красива растителност), доброто си географско местоположение, древната и богата история, крепостта (построена по времето на Османската империя), близостта му до важни археологически атракции като Книдос и Каунос и всички туристически услуги, които предлага.
От Мармарис се отправихме към Анталия - лицето на Турската ривиера, примамлива и различна за всеки турист.
АНТАЛИЯ
Анталия – турската ривиера
Вижте още от Анталия
1 от 5
Провинцията Анталия се намира в югозападната част на Турция и има излаз на Средиземно море. Наричат я още Турската ривиера, заради прекрасните плажове със златен пясък и чистото и синьо море.Слънцето е гарантирано през цялото лято, а морето е с приятна температура. Пейзажите са доста впечатляващи, а самата област е обкръжена от планините Таурус. Тук – таме има селца с малки спретнати бели къщурки, обвити от лиани. Те придават на Турция, така традиционния му вид.
Анталия е една от основните области за почивка в Турция и се харесва на всички – малки и големи. Семействата с деца и хората, които искат само да си почиват ще намерят подходящите за тях плажове, които да задоволят нуждите им. Ако пък сте по – спортен тип ще намерите широк спектър от дейности, в и извън водата, които да ви забавляват.
Най – подходящото време, в което да посетите Анталия е периода от ранна пролет до късна есен. Тогава температурите варират от 20оС до 30оС. Въпреки, че лятото е най – предпочитаният сезон, имайте предвид, че зимата можете да отидете също. Ще карате ски в планините и ще се къпете във все още топлите води на Средиземно море. Есента и зимата са подходящи сезони, ако искате да разглеждате забележителности, времето тогава е по – хладно и подходящо.
И още за Анталия:
Покритите със сняг върхове на планинската верига Таурус се извисяват над този очарователен залив, където тюркоазения цвят на морето отразява пищната растителност, състоящата се от палмови дървета, олеандри и лимонови дървета.
Анталия или Адалия, както някои я наричат днес, е известен туристически център на крайбрежната ивица; с луксозните си хотели, възможности за практикуване на различни спортове, туристическото пристанище и безбройни места за отсядане, Анталия е притегателен център за все повече туристи, привлечени от историческото и културно наследство оставено от древните цивилизации и зашеметяващия пейзаж, който се открива от града.
Анталия е един от малкото съвременни градове, които са били обитавани и в миналото. Зъби, върхове на стрели и различни оръдия на труда са били открити, като някои от тях датират от 50 000 години. Целият регион е бил окупиран от различни народи от 1200 г.пр.Хр. докато бил колонизиран от Гърците, които се смесили с местното население.
Анталия е основана през 159 г. пр. Хр. от Пергамонския Крал Аталий, на чието име била кръстена: Аталея. Кръстоносците обаче я нарекли Саталия. Днешното си име градът получил по време на управлението на Султан Аладин Кейкубат, който го превърнал в своя зимна резиденция. През 130 г. от н.е. император Адриан, известен със страстта си към пътуванията, посетил града. За да отбележат великото събитие жителите на града построили най – величествения си монумент: Порталът на Адриан. Внушителен със своето величие, порталът се състои от 3 поддържащи арки и колони завършващи с Коринтски капители. Вероятно първоначално порталът е бил построен на 2 нива и е бил заобиколен със статуи на Императора и неговото семейство.
През портала се влизало в града или може би трябва да кажем градовете, защото Анталия се състои от Стар Град със старинни дървени медресета (традиционни постройки) и живописни кътчета, където времето сякаш е спряло и динамичен, съвременен град с булеварди, построени под сенките на палмови дървета, екзотични градини с изглед към морето и очарователни малки пристанища, където могат да се видят закотвени една до друга луксозна туристическа яхта и малка рибарска лодчица. Като разгледаме тези два града със сигурност ще забележим, че те се доминират от едно минаре с необичайна форма, чиято външна тюркоазена декорация от майолика вече я няма и се вижда само тухлената му основа. Yivli Minare (Йъвлъ Минаре), или Минарето със вдлъбнатините е с височина 37м и е построено в началото на 13в. Джамията към която е принадлежало вече не съществува.
Друга забележителност на града е Счупеното минаре на Kesik Minare Camii ( Кешик Минаре Джами). В действителност минарето на джамията е било полуразрушено от гръм. Джамията е била построена като Византийска базилика с 3 нефа посветена на Дева Мария.
Различни находки от цяла Анталия са изложени в Археологическия Музей. Саркофази и статуи, обредни фигури и архитектурни фризове, керамики и мозайки са разположени в помещенията на музея и в градината му. Интерес представлява една мозайка от Ксантус изобразяваща богиня Тетида държаща в скута си сина си Ахил; тя го потапя в реката Стикс за да е сигурна в неговата неуязвимост. В съзнанието на всеки посетил тези места и докоснал се до древната история неминуемо изниква името на Омир и неговата незабравима творба Илиада, както и имената на всички гръцки герои живяли по тези места.
Други забележителни места за туристите са плажът Кониаалтъ с гладките си камъчета, простиращ се в продължение на километри на запад, в далечината се виждат покритите със сняг върхове на планината.
Не бива да се пропуска и посещението на живописния водопад, образуван от водите на реката Дюден. Той се намира на около 14 км североизточно от Анталия.
Лара:
Този район се намира най-близо до Летище Анталия – само на около 10 км. Само на няколко минути път се намира Стария град на Анталия, пристанището, множестовото шопинг центрове и молове. В този район са построени доста тематични хотели – с форма на самолет, с форма на кораба “Титаник”, Султанския дворец “Топкапъ”, Кремъл.
Белек:
Районът Белек е известен с луксозните си хотели, огромните зелени градини, аквапаркове, спортни игрища, голф терени и множество СПА центрове. Районът се намира на около 40 км от центъра на Анталия
Кемер:
Кемер се намира също на около 40 км от центъра на Анталия, но в западна посока. Районът е един от най-живописните в Анталия тъй като се намира в подножието на планината и в него се съчетават тюркоазено сините води на Средиземно море и зелените планински склонове.
Сиде и Манавгат:
Ако сте почитатели на историята и обичате разходките из останките на древни градове или посещението на Амфитеатри, както и рафтинга – то тогава най-подходящото за Вас място е районът на Сиде и Манавгат. Те се намират на около 70 км от центъра на Анталия.
Алания:
Алания се намира на около 120км от Летище Анталия. Това е и най-големият район на курорта. Отличава се с очарователната си крайбрежна ивица с магазини, ресторанти, кафенета, магазини за сувенири, нощни клубове и яхтено пристанище. Районът е разположен в просторен залив с безкрайни плажове, а на хълм зад него се извисява старинна крепост от 13-ти век. В подножието й величествено се откроява “Червената кула”, превърнала се в символ на града.
Вижте и няколко клипа от тези места.ТУРСКА ПАНОРАМА
Турция - очарователна страна с богата ис...
Прецакват ни още преди да ни е ударил то...
Какъв им е проблема на истериците пред п...
